Българската шевица

Символите в това позабравено днес изкуство

wev1

Свикнали сме да се радваме на шаренията на българската народна носия. В момента тези дрехи се радват на небивал ренесанс и не са рядкост случаите когато млади двойки си правят семейни фотографии с носии, характерни за техния регион, а има и случаи, в които булката и младоженецът за техния сватбен ден да се обличат в такива дрехи.

Но заглеждали ли сме се какво представлява шевицата? Всъщност шевицата в носията на българката е разказ как са се случили светът, боговете, мъжът и жената. За да бъде разчетен кодът, е редно да знаем какви са били представите на старите българи за света.

wev25

Богата орнаментикаШевицаШевиците в дрехата на българката показват нейния социален статус и мястото й в йерархията – в семейството и в обществото. Колкото е по-богата една жена, толкова повече орнаменти и цветове има по дрехите й. Цялата тази пъстрота се появява на пазвата й.При по-младите жени, онези, които още не са минали венчило, шевицата присъства на пазвите им, но те изглеждат просто като цветови завършек на дрехите. Те сам малко на брой, прости и скромно извезани.

При възрастните жени цветът около пазвата почти изчезва, там всичко е дюс (едноцветено).

При зрялата, богата и плодовита жена, шевицата около пазвата е пъстра и богата на орнаментика.

Символи

Ромб

РомбСимволите в шевиците са много. Един от основните е ромбът. Това е женското начало.

А защо това е женското начало, всеки сам може да си отговори.

Ромбът обаче може да има няколко разновидности. От различните съчетания, могат да се получат различни неща.

Ромбове

 

Знакът Х
ХиксовеС Х се отбелязва римската цифра 10, това е и знак за умножение или променлива величина в алгебрата, неизвестен или безименен фактор. Х се асоциира и с женските признаци. Знакът Х, също като преграда или край. Да се постави кръст на нещо означава да се спре някакво действие, да се завърши едно дело.
Всъщност знакът Х обединява алфата и омегата  – началото и края.

Хиксове

Тези хиксове са поставени на края на престилката в долната й част, те говорят, че това е краят.

Свастика и сувастика

Свастика

Свастиката в българския фолклор се свързва с култа към Слънцето и светлината. Този символ съдържа в себе си и познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали – камък, глина, дърво, тъкан и шевица.

Думата свастика произлиза от санскрит – су асти, и означава буквално “Да бъде добро”, в шевицата тя е едно своего рода пожелание за благополучие.

Дървото на живота

Дървото на живота е митологема. То свързва този свят с отвъдния. ШевицаДървото олицетворява цикличния характер на космическата еволюция – живот, смърт – чрез раззеленяването и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици – по този начин дървото свързва земния и небесния живот.

Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят. Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили. Този символ присъства и в шевицата на българката. Той бива представен по няколко начина. Може да е клонка, завършваща с пиле, може да е човекоподобна фигура, или насложени един върху други триъгълници.

Световното дърво

Герак

Геракът е птица. Това е гарванът, който е кацнал на световното дърво. Вижте ортаментиката в носията на едната от двете жени на снимката по-долу. Това е баба Стойка от Долни Пасарел (жената в ляво). Носията е на нейната баба, сами си направете сметка кога е правена. В средата на пазвата й е световното дърво, а отгоре, на яката има черно везмо. Това е въпросният герак. Това е символ, който придава завършеност на всичко, простичко казано, той е пазител на семейното огнище.

Герак

Богинята майка

Богинята майка е друг символ, който присъства в българската бродерия. В повечето случаи тя се изобразява с ромба, за който вече стана дума. Но има и още един образ – под формата на лоза. Самата тя е съставена от други символи, за да се подскаже, че майката има организираща функция.

Богиня майка

Източник Канал 3

 От Портал 12
Българската шевица ни предпазва и ни дава сили
Българската шевица е нещо много специално и не е случайно, че е украсявала дрехите на нашите предци. Хората, които се интересуват, знаят, че шевицата ни не е просто украса на дрехата. Предназначението й е много по-дълбоко. В нея е вложена сила, послание, защита. Везана около пазвите на ризата, шевицата обхваща с влиянието си  гърлото и гърдите. По този начин покрива и предпазва зоната на пета (гърлена) чакра и стига до сърдечната чакра. Много от шевиците по литаците на жените, както и пендарите, обхващат и слънчевия сплит, който има отношение към успеха в материалния свят. Ментето и елека на мъжете са били бродирани или пък извезвани с гайтани отново носейки както естетическото, така и енерго-информационното въздействие.

Оказва се, че нашите баби са имали изключително дълбоко познание за значението на шевиците като геометрия – в по-голямата си част шевиците са стилизирани изображения, формирани като комбинации от геометрични форми. В предишното интервю вече споменахме, че пространството е геометризирано и всяка геометрична форма предизвиква съответни енерго-информационни феномени. Точно това е и причината шевиците ни да имат такава значимост за хората, които ги носят и съответното влияние върху телата ни.

На нивото на кръста – където се създава и заражда жизнената енергия, са носени пафтите. Пафтите представляват комбинация от ляво и дясно насочени спирали, които са свързани със съзидателната и разрушителната сила. Обединявайки, двете сили в едно, този накит е осигурявал защитен пояс около жената. Предпазвали са и втората чакра, свързана със съзидателната сила на жената – посочва Влади Владимирова и допълва – Самите пафти като форма са генератор на торсионни полета и са свързани със защитата на тази зона от външни въздействия, и с подсилване на женската енергетика.”

Българите в своята култура носят едно задълбочено знание за това каква е силата на традиционното ни облекло. Българката винаги е влагала формите и цветовете с майсторството на древен мъдрец и  затова и днес се забелязва все по-голямо внимание към народните носии и елементите им. Това е защото на подсъзнателно, на духовно ниво, ние имаме познанието за смисъла и силата на шевицата, споделя още Влади.

За шиенето и плетенето като форма на медитация
Според Влади Владимирова ръкоделието е много специфична форма на медитация. Всъщност медитацията е освобождаване на вниманието от всякаква мисъл и обикновено съсредоточаване върху нещо конкретно.

“Когато бродира, съзнанието на жената е абсолютно съсредоточено. Шиейки, имаме обвързване на рефлекса на ръката със съзнанието, с това да обмисляме какво правим. Същевременно имаме визуално възприятие и през цялото време наблюдаваме една фигура, която има своето енергийно въздействие върху нас” – обяснява Влади. По думите й, това би могло да бъде една изключително добра форма на възобновяване на женската енергия.

Вярно е, че да седнеш да шиеш изисква време, но това, което ни дава като състояние на покой, е безценно за нашето физическо и духовно състояние. Ръкотворенето е изконна даденост на българската жена. Начинът, по който българката може да помогне на себе си и на света е да се занимава с някаква форма на ръкоделие и съзидаване, защото това е част от същността ни. Колкото по-близко сме до нашата същност, в толкова по-голям мир ще бъдем със себе си.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmail

Leave a Reply