Пирамида на Маслоу

Пирамида на Маслоу

 

За да избегнем разочарованието от хората трябва да се избавим от илюзиите. Приемайте хората такива, каквито са. Съвършени хора не съществуват. Може да се намерят добри хора, но дори и те понякога са егоистични., раздразнени или тъжни.

Абрахам Маслоу

Американският психолог Ейбрахам Маслоу е известен най-вече като автор на

“Пирамидата на потребностите

– йерархична система, възприета като основополагащ модел в психологията. Тя е представена за първи път в статия, която той пише през 1943 г. под заглавие „Теория на човешката мотивация”. Съвсем накратко самият Маслоу разделя потребностите на:

1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс.
2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
5. Духовни: познание, себереализиране.

Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине на потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по – висок ранг, да речем – тази от сигурност, обяснява Маслоу своята теория за човешката мотивация.

maslowПирамида на Маслоу

Пирамидата е известна. От нея Маслоу извежда и няколко еталона на личностното развитие, сред които и този за зрялата личност – нещо, което сме свикнали да използваме като клише и синоним за вододел в живота на всеки. Обаче според Маслоу истински зрелите личности са само около 1% от населението – и в локален и в глобален мащаб. Те са образец на психологически здравите и максимално изразяващи човешката същност хора. Обединяват ги 15 ярки характеристики.

Maslow-pyramid

 

15 черти на зрялата личност

1. По-адекватно възприемане на действителността, свободно и неподчинено на влиянието на актуалните потребности, стереотипи, предразсъдъци. Интерес към неизвестното.

2. Приемането на себе си и на другите такива, каквито са,отсъствие на изкуствени, хищнически форми на поведение и неприемането на такова поведение от страна на другите.

3. Спонтаност на проявленията, простота и естественост,със спазване на установените ритуали, традиции и церемонии, но отнасяйки се към тях със здравословна доза на чувството за хумор – като проява на съзнателен комформизъм на равнище външно поведение.

4. Делова насоченост. Такива хора обикновено са заети не със себе си, а с житейската си задача. Обикновено съотнасят дейността си към универсални ценности и затова са склонни да я разглеждат от гледна точка на вечността, а не на настоящия момент. Затова те в някаква степен са философи.

5. Последователна позиция на обективна дистанция по отношение на много събития. Това им помага относително спокойно да преживяват неприятностите и да са по-малко изложени на външни влияния. Затова и нерядко са склонни към усамотение.

6. Автономия и независимост от обкръжението. Устойчивост под въздействие на фрустриращи фактори.

7. Свежест на възприятията. Усет и любопитство за търсене и откриване на нови неща всеки път във вече известното.

8. Гранични преживявания, характеризиращи се с усещане за изчезването на собственото Аз. По-чести пориви за върхови преживявания, които им помагат да подобрят мнението си за себе си, променят отношенията към другите и общуването като цяло. Освобождават творческите способности, спонтанността, експресията, неповторимостта на индивида. Те присъстват в мотивацията за развитие, защото човек помни силно емоционалните си преживявания като много значително и желано събитие и очаква неговото повторение.

9.  Усещане за общност с човечеството като цяло.

10. Приятелство с други, саморазвиващи се хора. Tесен кръг от приятели, отношенията с които са много задълбочени.  Отсъствие на прояви на враждебност в междуличностното взаимодействие.

11. Демократичност в отношенията, готовност да се учат от другите.

12. Устойчиви вътрешни морални норми. Остро чувство за добро и зло: ориентирани към целта, а средствата се подчиняват на нея.

13. “Философско” чувство за хумор. Отношение с хумор към живота като цяло и към самия себе си, но грешките или несгодите на другите никога не се смятат за смешни.

14. Креативност, която не зависи от това с какво се занимава човек и се проявява във всички негови действия.

15. Критично отношение към културата, към която принадлежат: винаги се избира доброто и се отхвърля лошото. Зрелите личности усещат себе си повече представители на човечеството като цяло, отколкото на една култура.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedintumblrmail

Leave a Reply